Шумът може да бъде краткотраен (тракане, чукане, вик, взрив, изстрел и т.н.) или продължителен - например шум от работата на различни производствени машини, двигатели и др. Те обуславят шумовото замърсяване на околната среда. Шумът е вредно и полезно явление. Продължителното въздействие на шума върху слуховия орган предизвиква отслабване на чувствителността на ухото, може да доведе до частична или пълна загуба на слуха. Действайки върху нервната система, шумът предизвиква бърза умора, понижена работоспособност, различни нервни заболявания и т.н. За предотвратяване на вредното въздействие на шума върху човешкия организъм се провеждат редица организационни, технически и медицински мерки - чрез отстраняване на причините, пораждащи шума и неговото разпространение от източника. Това се постига от конструкторите и строителите чрез подходящо конструиране, подбор и използване на съответни материали, които да доведат до минимум вредно въздействие на шума върху чоеека. Освен вредното въздействие шумът има и успокояващо влияние върху човека - например акустичният шум, шумът на прибоя на вълните, шумоленето на гората, ромонът на ручея и т.н. Шумът играе съществена роля и в много области на науката и техниката: в акустиката, радиотехниката, радиолокацията, теорията на информацията, изчислителната техника, медицината и др. Например шумът като източник на информация се използва във военноморската техника - по шума, създаден от движението на подводници и кораби, те биват откривани и проследявани. По шума в машините, устройствата и уредите се съди за тяхната изправност или повреда. В медицината по шумовете се изследва работата на сърцето, дихателните органи и т.н.

Човешкото ухо е съвършен преобразовател на звука, свързан с един компютърен център-мозъка.То има следните характеристики:  

1. реагира на честоти в интервала 16Hz – 20кHz

2. чувствителността към различните честоти не е еднаква

3. нивото на възприемания звук варира от 0 до120dB

4. праговата амплитуда на реагиране съответства на трептения с амплитуда, по-малка от размера на атом

У бозайниците и човека ухото има 3 части: външно, средно и вътрешно ухо.

Чрез слуховия анализатор човек получава непрекъснато информация от заобикалящия го свят, дори и при дълбок сън.

Слуховият анализатор помага на човек да опознае заобикалящата го действителност- живата и нежива природа; той има значение и за правилното развитие и усвояване на говора, има значение и за развитието на втора сигнална система. Слуховият анализатор ни помага да сме част от света около нас.

Възприемането на звуковите трептения от околната среда се осъществява от протичането на два основни процеса, следващи един след друг- механичен и биохимичен.

Първият процес на възприемане на звуковите вълни е физичен. При него звуковите вълни преминават по пътя на проводния апарат на ухото (ушна мида, външен слухов проход, тъпанче, слухови костици, кръгло и овално прозорчета, течности и мембрани на вътрешното ухо) и достигат до сетивните клетки на Кортиевия орган.

Ушната мида събира и насочва звуковите вълни към външния слухов проход. Външният слухов проход като кухина играе ролята на резонатор на звуковите вълни с честота от 800 до 1000Hz, поради което те се провеждат по-добре.

Звук със сила 1 dB едва се улавя от млад човек с нормален слух. Такъв звук наричаме праг на чуване. Звуци със сила 120 dB предизвикват чувство за болка поради разпъването на тъпънчевата мембрана. Такива звуци могат да доведат до спукване на мембраната, дори до трайно увреждане на слуха.

 

Звук със сила 1 dB едва се улавя от млад човек с нормален слух. Такъв звук наричаме праг на чуване. Звуци със сила 120 dB предизвикват чувство за болка поради разпъването на тъпънчевата мембрана. Такива звуци могат да доведат до спукване на мембраната, дори до трайно увреждане на слуха.